От началото на 20 век , публиката не винаги разбира изкуството и се пита дали това наистина е изкуство. Като пример , през 1916 Марсел Дюшамп представя като свое произведение колело от велосипед, също така добавя мустаци и брада на една репродукция на Джокондата.
 През май 1957, Ив Клайн кани цял Париж на своята изложба, която той нарича "Празнота". Изложбената зала е абсолютно празна, а стените са боядисани в бяло, въпреки това организацията на събитието е нормална за представяне на изложба: поднасят се коктейли на поканените, които влизат на малки групи да разгледат експозицията, има интервюта с журналисти и т.н. Две години по-късно Арман Пиер Фернандес кани същата публика, в същата галерия на изложба наречена "Пълнота". Залата този път е пълна буквално до тавана с предмети от всякакъв сорт и поканените даже не могат да влязат.
 През 1993, парижани могат да видят ( и усетят!) в галерия  Jeu de paume експозиция на скулптури от масло. В същия период Джеймс Тюрел, известен със своите изследвания върху пространството и светлината, оставя своите почитатели за 20 минути в тъмна стая.
  Сериозни ли са всички тези артисти? Дали искат да провокират своята публика или по-скоро да я забавляват!